"Слънчогледите" на Ван Гог

Цената на картината е приблизително 74.5 милиона долара.

Връщайки се в 1888г. чрез писмата на Ван Гог до Тео четем: 

"    ...Работата ту върви, ту куца, но не винаги куца. Ако например нашият букет от Монтичели струва за един любител 500 франка - а той струва толкова, - тогава смея да те уверя, че и моите слънчогледи струват за някой от тия шотландци или американци 500 франка.
  Трябва САМ да гориш, за да разтопиш това злато, тия багри на цветята - то не е по силите на всеки, нужно е напрежението и вниманието на цялото същество..."

     В какво се е състояло щастието за този велик творец? Определено не в парите! Работата е била по-силна от него. Той е бил като проводник на Божествената красота и е изливал върху платното емоцията.
     Значи ли това, че щастието не може да бъде Тук и Сега? Защото той е рисувал и е мизерствал и не е спирал да рисува и нищо не е можело да го спре да рисува, да пресъздава света.
Дори и мръсен, окаян, мизерен, осмиван от околните, чудак и луд, той е докосвал хармонията на щастието в усещането да изобразява, да пресъздава върху платното емоцията от природната многообразност и неповторимост.

     Нямало е нужда да търси щастието - то е било в него- в страданието с което създава творбите си, но сякаш неизбежно орисан да изживее точно този живот.
Понякога си мисля "Колко жалко, че не е можал да види истинската цена на творбите си..." но той не се е стремил към това-(към пари), защото за него ЩАСТИЕТО е било да твори и никакви пари на света не биха направили живота му щастлив, ако не гори в цветовете, цветоусещането, в нюансите на Вселенската хармония, които са се "изливали" на платното.

Цитатът в текста е от втори том "Ван Гог- писма" Линк към книгите.

Децата

Моето най-голямо щастие... моите деца...

     Щастието е в децата. Те са бъдещето, все пак... и то нашето бъдеще със сигурност, защото чрез тях, гените ни продължават да скитат по земята и докато сме живи в тяхната памет и нас все едно още ще ни има... Дали е толкова важно да ни има? Земята и Слънцето едва ли се интересуват дали сме живи или не - те ще продължат да се въртят.
     ... И пак стигам до човешкия егоизъм. Незнайно защо всеки човек е егоцентричен, егоистичен, уникално важен и изначално съществен според него самия, за света. Защо се е получило така? Може би защото можем да разсъждаваме и в нашите мисли Аз-ът е на първо място и всичко от заобикалящата ни среда е съизмеримо САМО с нашите усещания. За това казват, че за да разбереш някого, трябва да се поставиш на неговото място.
     ... И може би единствения вариант човек да излезе от своя собствен Аз и да разруши оковите на егоизма е когато създаде дете. Детето е е като един негов малък безпомощен Аз на който той трябва да помага да просъществува- да го храни, къпе, облича, да го научи да ходи, да говори....
     Но този малък Аз ще се научи и ще стане самостоятелен егоистичен човек. Повече няма да има нужда от нас и ще завърти света около себе си.
     В същност това е характерно за сегашното ни общество. През различните епохи отношението към децата е било различно. В различните общества и народи отношението е различно, но аз нямам за цел да изследвам това.
     В нашето общество тук и сега, ДЕЦАТА са център на Вселената. Обсипваме ги с играчки, надпреварваме се да им купим най-перфектната изненада, най-вкусните чипсове, да ги зарадваме най-много от цялото войнство баби, лели, чичовци и братовчеди... Защо? ... За да ни обичат! За да ни обичат най-много! За да получим онази нужна нежна прегръдка, която да ни разтопи сърцето, оная широка усмивка, която огрее деня ни.... но с времето това ги прави съвършени егоисти - свикват да получават Тук и Сега най-доброто, най-важното, най-красивото, най-съвършеното.... ако не го получат - стават тирани... докато го получат. Ако не го получат - ни правят нещастни (може би),защото не сме успели да бъдем успешни родители и да им осигурим нужното за тяхното щастие.
     В същност не всички се поддават на детските провокации и манипулации. Добрите родители не го правят.
    Добрите родители са осъзнали, че трябва да изградят личност, а не лигаво и глезено същество, което няма насищане. Трябва да изградят Аз-ът, който ще е тяхно продължение и който трябва  да се справя с това, че колкото и да е егоистичен, все пак НЕ Е ЦЕНТЪР НА ВСЕЛЕНЕТА.

Излиза, че всичко правим пак само от собствен егоизъм.

Дали тогава щастието е в това да се преборя с егоизма и да осъзная, че съм ЕДНО ЦЯЛО с Вселената, че тя е добра към мен и ме води към моето предначертано съществуване?

Тръгвам... и да видим на къде ще ме отведе този път?

Надявам се към истинското щастие. 

Ще го търся! Дали е в радостта от живота... или в това да можеш да си купиш всичко... или в големите "малки" неща като глътката въздух и слънчевите лъчи?

Ще го търся...
Пътят на всеки човек е различен. Различно утъпкан, различно труден, различно трънлив или лесен, но ... колкото и да е различен ние сме еднакви- част от Вселенската хармония, на която може би й пука за нас?

Ще го търся...
Знам, че има хора, които ще ми помогнат. Те вървят до мен и лекичко ме побутват:  с въпроси, с реплики, с напътствия... Да! Има и такива, които искат да ме спънат, биха искали да падна, но аз им прощавам предварително, защото и аз съм човек и надничайки дълбоко в себе си, може би ще открия, че чуждото падение е .... но за това по-късно, когато стигна до тази пътечка.

Ще го търся... и в същност няма да правя нищо от различно от това да го оставя то - ЩАСТИЕТО да ме намери, защото аз съм прашинка, която знае, че от нея нищо не зависи.

... ще отворя сетивата си, за да го оставя да ме открие...